понеделник, 30 януари 2012 г.

Чай с елементи на изненада

Един от първите предмети, които учих в университета беше първа част на Стокознание. Обхващаше леката и хранително- вкусовата промишленост и учебникът беше пълен с абсурдно глупави определения. С колегите си го четяхме за забавление през почивките, между лекциите по Стопанска история и Макроикономика. Това, което наистина предизвика най- голям интерес, бяха лабораторните упражнения. Ще пропусна частта с дегустацията на ниско и високо алкохолни напитки, състояла се в 10 сутринта. Мисля, че от нас се очакваше да изплюваме течностите и да се жабуркаме с вода, преди да преминем към следващата чаша. Или ние не разбрахме или късно ни казаха, но към 12 вече беше покъртителна гледка, от която нямам ясни спомени:) Имаше още няколко силни момента по време на експеримента с извличане на глутен и последващото замеряне с тесто:) Струва ми се, че все пак научих нещо. Не за глутена. Всъщност беше свързано с чая.


 Днешната публикация е на тема чай в различните му форми. Тази на долната снимка, също:)


неделя, 29 януари 2012 г.

Бакалията - нещо повече от магазин

Преди няколко седмици попаднах на една публикация в блога на Рони. Ставаше въпрос за онлайн магазин БГ Бакалия

 

 Аз не съм от хората, на които им трябва кой знае колко убеждаване. Веднъж след, като мухата ми ми влезе в главата, ми трябваха точно 5 минути, за да посетя сайта и още 20 за да направя поръчка. След кратка суматоха, която бях създала с обвързване на плащане и поръчка, нещата бяха надлежно и своевременно доставени в офиса ми в кафяв хартиен плик. Имах желание да ги снимам и да покажа старанието, с което хората бяха опаковали всичко, дори и 100-те грама сирене, което бях поръчала, колкото да пробвам. С прискърбие и същевременно с голямо задоволство искам да ви кажа, че не можах. Нищо не оцеля:) Кашкавалът с орехи, падна в жертва още същата вечер, правейки компания на бутилката много приятно червено вино. Последва ги и прясното биволско сирене и маслото, дебело намазано върху няколко филии хляб. На другия ден в хладилника бяха останали само две кофички биволско мляко. Колкото и суперлативи да изсипя, едва ли ще може да ми повярвате, без да опитате сами. За първи път от много, много време ядох наистина вкусно българско масло. Това, което поръчах е тип "мандраджийско" и точно този вкус си спомням от детството, когато ходехме на село и взимахме масло от мандрата.
Макар, че интернет търговията, като цяло е доста безлична, тези хора са успели да излязат от стереотипа. Това, което аз получих бяха вкусни, български продукти, опаковани в старание, личен почерк и лека носталгия към времето, когато сиренето беше сирене а бакалията, нещо повече от квартален магазин. За огромно съжаление не можах да се запозная с Александър, който лично дойде да ми достави поръчката, но от сърце им желая успех!




петък, 27 януари 2012 г.

Сладко от портокалови корички

Напоследък не  пиша много редовно. Има и такива моменти. Нямам желание, което идва от липсата на вдъхновение, което от своя страна идва от разфокусиране (или по- скоро фокусиране в други неща), лека преумора, а от там и от някаква форма на апатия. Много се пазя от такива настроения, ама ей на, не винаги успявам.В крайна сметка превключих на режим Power save и коефицентът ми на полезно действие се приближи до нула. В експлоатация са само функционалностите "заведе  дете на училище", "роботно време с елементи на разсеяност" и "прибери се и  заспи над учебника", Всичко друго е в stand by, което се явява като затишие пред буря. До колкото познавам циклофреничния си характер, следващата фаза е бурна еуфория, придружена от много хаотични и взаимно изключващите се идеи:)
Мислех да не пиша тук през следващите две седмици, но вече толкова ми писна от решаване на тестове, че имам нужда от някакво разтоварване. Тази рецепта ми поизостана  от предколедния маратон, но понеже е сезонна, все още е много актуална - сладко от портокалови корички.


понеделник, 23 януари 2012 г.

Теория и практика на здравословното хранене

Влизате всупермаркета, разхождате се щастливо между рафтовете с лъскави опаковки и небрежно тъпчете количката с нещата от седмичния списък. Кренвирши, плодови млекца, кило сирене, бутилка Спрайт, и кутия сухи пасти за децата... Или пък може би сте от онези, които предпочитат да се хранят здравословно: пилешко филе, кофичка кисело мляко и една  една марулка ... Всъщност какво означава здравословно?

понеделник, 16 януари 2012 г.

Колекционерски страсти

Какво си носите за спомен, когато пътувате някъде? Камъчета? Магнитчета? Някакви сувенири? Влачила съм от всичко по малко, но най- голямо постоянство проявих с картичките. От всяко място си купувам по някоя. Къде по интересни, къде по банални, но не пропускам. Не държа да са снимки от забележителностите, а по- скоро да отразяват атмосферата. Не винаги успявам да намеря такива, но понякога има истински находки.


събота, 14 януари 2012 г.

Презареждане или Американски палачинки с ябълки

Мислихме да ходим на ски, но духа и така и не отидохме. Мислих да пробваме един нов ресторант, но малката е болна и там не отидохме. Мислех да ходя на фитнес и СПА, но ... ами да, познахте - и това не направих. Трябваше да уча, но все още го отлагам. Може би за през нощта, знае ли човек:) В общи линии цял ден се мотая и не свърших нищо.  Гледам филми, чета си книжки, ровя се в нета, а преди малко си сипах и чаша червено вино. Не съм си подала носа навън, в хладилника има само сирена, а камарата за гладене ще стане внушителна до утре. Мисля че "нищоправенето" много ми харесва днес:) Толкова много да не ми се прави нищо, че чак смених публикацията, която трябваше да е на дневен ред, за да не ми се налага да пиша много:) Друг път ще четете за здравословното хранене и за Лондон и Будапеща. Всъщност до Лондон ще ходя пак и ще изчакам да се натрупа още снимков материал.
Една от любимите ми форми на закуска, в такива случаи са американските палачинки. Първо, мъжът ми се справя чудесно и сам, второ - голямото дете може да ги пече само:) Фаворит са ми pancakes с ябълки, полети с карамелен сос или кленов сироп.



вторник, 10 януари 2012 г.

Някои козметични промени

Определено нямам намерение да си правя лифтинг или пластична операция на бюста (въпреки, че мъжът ми може би би го оценил). Или поне мога да ви гарантирам, че и някога да реша да го направя, няма да го споделя тук:) Нещата изглеждат много по- прозаично и безинтересно. Имам желанието да направя някои съвсем мънички нововъведения в личното ми интернет пространство.

Първо да започнем от тук т.е от Нещото, по- известно като  something...

понеделник, 9 януари 2012 г.

Приказки под шипковия храст


Приказки под шипковия храст беше едно детско анимационно филмче, което даваха по "Лека нощ деца". Няма да ви питам дали си го спомняте, защото тогава ЕГН-то във вас може да заговори:) Моето направо крещи, но ще си призная, че когато го излъчваха по БНТ бях в невръстна възраст и макар и доста избледнели и откъслечни, спомените за  двете зайчета Ушко и Зъбчо са все още  живи. След, като тези дни наваля дебел пуФкаФ сняг и се разходих около София да проверя колко е красиво, в съзнанието ми изникна една пожълтяла сценка, от края на филмчето, как двете зайчета се сгушват под покрития със сняг шипков храст.. И между другото беше много красиво. Около София имам предвид:)


 Да ви разходя наоколо, мммм? Може да си направите и по чаша липов чай с мед, за по- голяма автентичност.


събота, 7 януари 2012 г.

Ябълков пай


 Поредицата от зимни празници продължава да се ниже:) Освен прекрасният пухкав сняг, който е навалял, повод за празнуване е и имения ден на всички Ивановци, Иванки, Калояновци, Ивовци и всички останали, които по един или друг начин се чувстват съпричастни и въвлечени. Ние си имаме Иво. След като на Никулден, подобаващо празнувахме именния ден на единият от близнаците, днес е ред и на другия мъник.


 На имен ден не се кани, но ние бяхме съвсем неподготвени и в крайна сметка не успях да направя нищо за дребосъците:( За да не е без хич, почерпете се по едно парче ябълков пай, който правих съвсем наскоро по друг повод.



четвъртък, 5 януари 2012 г.

На кафе: Заедно с Гери

Въпреки заглавието, всъщност днес ви каня да ни направите компания за чай, а не за обичайното кафе.
 Вече нямам спомен как попаднах на този блог. Първо ме грабнаха снимките и започнах да прехвърлям по- старите публикации, за да ги разгледам. Много красиви фотографии на птици, придружени с очевидно и по- задълбочени познания за индивидите на тях.



  Пейзажи, цветя, откраднати мигове от живота на село (тази част ми е любимата).




Всеки кадър е неподправен, направен с финес и което най- важното с онази магия, която му вдъхва живот.


Оказа се, че собственикът, прави и картички.


 После се зачетох и направо се увлякох. В продължение на 2-3 дни си открадвах от там по нещичко, когато имах свободни минутки. Леко хаотично и безразборно и може би затова през цялото време имах усещането, че нещо много важно ми убягва. Някъде тогава попаднах на една публикация, която даде отговор на моите вътрешни терзания:)


вторник, 3 януари 2012 г.

Бягство

Днес е работен ден и светът се завърта в нормалния си ритъм. Срещи, задачи, графици. Това е моят свят. И аз много си го обичам. Като при всяка любов, понякога имаме нужда от раздяла. Кратка раздяла, колкото да започнем да си липсваме и да си припомним, че ни е добре заедно.


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...